След като загубва в ужасни мъки кучето си – отровено с арсеник, момиче получава следното писмо в пощата си:

„Съжалявам за загуба ви, но трябваше да го направя. Писна ми кучетата да обикалят около детето ми навсякъде – по тротоари, в пясъчници, в градинки. Писна ми и от собственици, които като им направиш забележка да си държат кучето далеч от децата, започват да ти се карат на теб. Затова отрових кучето ви. Преди време то се доближи невързано в опасна близост до детето ми. Тогава не направих нищо, но ви проследих до дома ви, за да разбера къде живеете. По-нататък няма да ви разказвам, за да не ви депресирам със самата процедура по подхвърляне на отровата. Ако това ще ви успокои, вие сте седмото куче, което отравям. Всяко, което се доближи до детето ми, ще бъде отровено. Можете да си пускате кучетата между децата, но гледайте и следващото да не се доближи до моето. Тоя скапан народ явно само от бой разбира. Още веднъж ме извинете, нямам нищо против вас, а само срещу кучето ви.”